Tip:
Highlight text to annotate it
X
НЕСТИНАРСТВО
Нестинарството е един от най-интересните ритуали, съществуващ от много векове и съхранен само в България.
Така нареченото „ходене върху жар с боси крака” се е родило още преди Христа,
като езически ритуал, изпълняван от древните траки.
С танцуване върху жарта, изпаднали в транс, те посрещали настъпващото лято,
възхвалявали името на бог Слънце, който носил със себе си огъня и го молели да ги дари със здраве и плодородие през годината.
Нестинарската обредност обхващала почти цялата територия на югоизточна Тракия, като и в Странджа планина
(с. Българи, с. Резово, с. Бродилово и др.).
След покръстването на България и приемането на християнството за официална и единствена религия,
ритуалът замира, защото е забранен от църквата като ерес.
Минават векове и хората, ходещи върху жар, на които по ходилата им няма и следа от изгаряне,
потънали в забрава в митовете и легендите.
След превземането на България от Османската империя, населението на България било насила принуждавано да
приема исляма, селата и градовете били опожарявани и по-късно напълно изчезвали.
Такава била съдбата и на българското селце Българи в Странджа планина.
След като турците нападнали и разграбили с. Българи, те го подпалили.
Една възрастна жена видяла, че заедно с къщите гори и параклисът.
Със сетни сили тя влязла вътре боса, взела единствената оцеляла икона на Св. Константин и Св. Елена”, и я изнесла,
преминавайки поклащайки се, сякаш изпаднала в транс, през пламтящите въглени.
За изненада на хората, които я видели, по нея нямало и следа от изгаряне.
От тогава нестинарството се възражда. За покровители и пазители на нестинарите се смятат Св. Константин и Св. Елена.
Ето защо обредният ритуал се извършва основно на техния празник – 21, 22 май.
Вярва се, че огънят, който се пали, гони зли духове, болести и нещастие, пречиства и опрощава греховете на
присъстващите на обреда, като ги прави по- силни и по-спокойни.
Нестинарите пренасят на ръце през жаравата болни, за да се излекуват, деца и млади за дълголетие.
Смята се, че нестинарството е Харизма, а не наследствена дарба и както нестинарите вярват, тя сама намира избрания и достойния
човек. Те казват: „За да можеш да танцуваш върху жаравата, трябва да го искаш, за да играеш и да не се изгориш
трябва да те изберат и закрилят Св. Константин и Св. Елена.”
През 2009 година нестинарството е официално вписано в Представителния списък на ЮНЕСКО с нематериалното
културно наследство на човечеството. Това е вторият български шедьовър след
„Бистришките баби" (2005 г.) в Представителния списък.